* * *
Калинка гърло болеше,
тръгнала й билки да търси
покрай кладенци студени.
Твърде е люто ожадняла,
наведи се вода да пие.
Овчар Калина викаше:
- Не пий, Калинке, таз вода,
таз вода не е хубава.
Снощи хайдути минаха,
войвода си ранен носеха,
люти му рани миеха
и кървави ризи перяха.
Калинка овчарче не слуша -
веднъж Калинка сръбна,
дваж се изпровикна:
- Клета му й душа, проклета,
който овчарче не слуша,
тъй ще му й болка до гуша!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010