* * *
Научила се Тодора,
мома Тодоро, Тодоро,
късно за вода да ходи,
късно ми по месечинката
на хайдушкото кладенче.
Всяка ми вечер ходела,
ходела и се връщала,
и тая вечер отиде.
Там си Тодора завари
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем -
ранен войвода държаха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха,
остри ножове триеха.
Юнаци думат Тодора:
- Тодоро, моме Тодоро,
хай да ни станеш войвода!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010