* * *

Калина гърло боляло

Научила се Тодора,
мома Тодоро, Тодоро,
късно за вода да ходи,
късно ми по месечинката
на хайдушкото кладенче.
Всяка ми вечер ходела,
ходела и се връщала,
и тая вечер отиде.
Там си Тодора завари
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем -
ранен войвода държаха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха,
остри ножове триеха.
Юнаци думат Тодора:
- Тодоро, моме Тодоро,
хай да ни станеш войвода!...

 


Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ); финалът е променен в духа на хайдушките песни за мома-войвода; в друг запис (вж. Кубрат) репликата на юнаците е към техния ранен войвода (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010