* * *
Калинка гръло болеле,
тръгнала билке да бере,
минала през гора зелена,
настало е поле широко,
у поле дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Калинка посегна вода да пие,
оввчар се викна, провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
че снощи войници минаха,
кървави кръпи переха,
люти си рани миеха.
Калинка си овчар не слуша...
Калинка се викна, провикна:
- Оле, Боже, Божичко,
що си овчар не послушах?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010