* * *
Провикнала се Драганка,
от връх на Стара планина:
- Зажедно', море, зажедно',
за вода, лудо, студена,
како трендафил за сенка,
како босильок за роса!
До де я дочу овчарче,
от тая рамна рудина,
извикна овчар, провикна:
- Не пи, Драганке, таз вода,
тая е вода нечиста.
Синьок комити мина'а,
ранен войвода носе'я,
люти му рани мие'а,
кървави ризи пере'я,
остри ножове мие'я.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010