* * *
Калинка гърло болело, отишла в гора зелена,
отишла в гора зелена, отишла билки да бере.
На път сретнала Калинка, сретнала дърво високо,
под дърво студен кладенец - сакала вода да пие.
От брег се овчар провикна: - Не пий, Калинке, от вода,
не пий, Калинке, от вода, водата си е отровна -
синокь татари миная, ранен си юнак носеа,
ранен си юнак носеа, кървави ризи перея.
Калинка овчар не слуша, от вода се е напила;
кога се вода напила, она си душа предала...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010