* * *
Калино, моме Калино!
Калина гърло болело,
та не е гърло ка гърло,
туку са рани ранени.
Ойде Калина у гора
да копа билье коренье,
найде си студно кладенче,
сведна се вода да пие,
провикна овчар от чука:
- Калино, моме Калино,
тая се вода не пие,
тая е вода гадена.
Синьок комити мина'а,
щиковете си мие'а,
от турски църни кървове,
от були бели гнойове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010