* * *
Мари, Телило, разболяла са й Телила,
Телила булка хубава,
мари, Телило, на нива под нова кула.
Дето Телила лежеше,
дето Телила лежеше,
студена вода течеше,
зелена трева никнеше.
Че е лежала и боляла
цели ми девет години
и десетата й подбрала.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
абре, Стояне, ай ма при мама заведи
и ма на кола натвари.
Абре, Стояне, че ме при мама заведи,
че мама да ма погледа.
На тебе, либе, дотегна,
дотегна, либе, додея,
дотегна либе, додея,
все мене болна да гледаш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010