* * *
Дафина болна легнала,
свекърва й я церила.
От що й бяха билките
от люта змия главата,
от пъстър смок снагата.
Церила, що я церила,
тъкмо ми до три години.
Дафина Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
я, хайде да ме закараш
на мама да ме лекува.
Стоян Дафина продума:
- Либе Дафино, Дафинке,
я хайде у вазе да идем.
Дафинка се в кола качи.
Вървели, що са вървели,
настало поле широко.
Стоян Дафинка продума:
- Либе Дафино, Дафинке,
я стани, либе, да видиш
бащини ливади широки.
Дафинка лежи, не мърда,
нито пък дума продума.
Вървели, що са вървели,
настали къщи високи.
- Я стани, либе, да видиш
бащини къщи високи.
Дафинка лежи, не мърда,
нито пък дума продума,
Дафинка мъртва лежеше.
Стоян се викна провикна:
- Олеле, Боже, Божичко,
какво да правя, да сторя!
Извади ножче сребърно
и се в сърце прободе,
и при Дафинка той падна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010