* * *
Яна е гърло болело;
тръгнала билки да бере.
Минала гора зелена,
стигнала поле широко,
сред поле дърво високo,
под дърво бистър кладенец.
Посегна вода да пие.
Овчар се й виком провикнал:
- Не пий, Яно ле, тая вода,
тая вода й мътна и кървава -
снощи хайдути минаха,
кървави рани миеха,
кървави ризи переха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010