* * *
Драганка гърло болеше,
тръгнала билки да бeре,
минала е гора зелена,
настало й поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Драганка с жажда голема
посегна вода да пие,
овчар се виком провикна:
- Не пий, Драганке, таз вода,
тази вода се не пий!
Снощи потеря мина,
люти си рани миеа,
кървави ризи переа.
Драганка овчар не слуша,
сръбна Драганка, не глътна,
па се от душа отдели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010