* * *
Провикнала се й Драганка
от връх, от Стара планина:
- Изгорях, либе, за вода,
като босилек за вода!
Либе Драганки думаше:
- По-долу има кладенец,
хайде, Драганке, да идем
студена вода да пием.
Насреща стои овчарче,
то на Драганка думаше:
- Не пий, Драганке, таз вода,
таз вода не е хубава -
вчера войници минаха,
ранен войвода носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха,
остри ножове триеха!...
Драганка овчарче не слуша,
веднъж водица преглътна -
дваж се Драганка провикна:
- Клета му душа, проклета,
който овчарче не слуша!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010