* * *
Провикнала се й Драганка,
от връх, от Стара планина:
- Изгорях, мамо, за вода,
за вода, мамо, студена!...
Отпредя видя Драганка
бистро студено изворче.
Таман се Драганка наведе
студена вода да пие,
овчар от дяла викаше:
- Не пий, Драганке, таз вода,
това е вода кървава,
това е вода галатска!
Вчера галате минаха,
болен си Гьорги водиха,
девет му рани умиха,
девет му връзки опраха.
Драганка овчар не слуша.
Веднъж Драганка глътнала,
страшна я глава заболя,
по-люта треска разтресе.
Па се Драганка провикна:
- Клета му душа, проклета,
който овчаря не слуша!
Току тъй Драгана издума
и се от душа отдели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010