* * *
Драганка гърло боляло,
тръгнала билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
стигнала поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнала е да си почине
и малко вода да сръбне.
Овчар си Драганка думаше:
- Не пий, Драганке, таз вода,
таз вода е кървава.
Снощи хайдути минаха,
кървави ризи перяха,
остри ножове миеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010