* * *
Драгано. Провикнала са е Драгана,
Драгано. низ бащино си державье,
державье. низ лозе, низ бело грозде,
низ грозде: - Изгоря, войно, за вода!
- И аз, Драгано, за тебе,
ела, Драгано, при мене,
аз зная поле широко,
сред поле дърво високо,
и под дървото кладенче,
да идем, да се напием.
Отсреща стои овчарче:
- Не пий, Драганке, таз вода,
тази е вода галатна,
вчера галате минаха,
кървави рани миеха...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010