* * *
Калинка я гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
минала гора голяма,
стигнала поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Почна Калинка да пие,
овчар се виком провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
таз вода не е хубава,
снощи юнаци минаха,
ранен войвода носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010