* * *
Калинка гърло болеше,
тръгнала билки да бере,
минала й гора зелена,
настала й поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калинка с жажда голяма,
посегна вода да пие.
Овчар са виком провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тази вода не се пие,
снощи татари минаха,
люти си рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
сръбна Калинка, не глътна,
па се от душа отдели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010