* * *
Калинка седи низ лозе,
низ лозе, низ бяло грозде.
Сред лозе бистър кладенец,
Калинка вода ожадне.
Овчар Калинка говори:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тая е вода кървава.
Снощи комити минаха,
войвода ранен носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
па си е пила таз вода.
Дорде си дома отиде,
люто я глава заболя,
люта я треска отресе.
Отдалеч се провикна:
- Пусни ме, мале, да легна,
сложи ми глава високо,
че изи си легна, мамо ма,
че изи си умра, мамо ма.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010