* * *
Драганка ходи из лозе,
из лозе, из росно грозде,
всичко е лозе обишла,
едно е зрънце зобнала.
Край лозе студен кладенец.
Драгана вода ще пие,
овчарче вика отгоре:
- Како льо, како Драгано,
стой, недей пи таз вода,
тази вода е мътна, галатска!
Снощи минаха, минаха
до седемдесет юнаци,
седем ранени носеха,
люти им рани миеха,
един си другим думаха:
"Няма ли някой от негде,
раните да ни изцери!
За баща ще го хванеме,
за баща, за побащим,
за майка, за помайчина..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010