Калина гърло боляло. Съст. Т. Моллов

* * *

Драганка ходи из лозе,
из лозе, из бело грозде,
Драганка люто ожадня.
Сред лозе бистър кладенец -
Драганка вода ще пие.
Край лозе седи овчарче,
с медна си свирка свиреше,
свирка му тихом говори:
- Не пий, Драганке, таз вода -
таз вода е галатска,
галатска, още мъртвешка.
Снощи галати минаха,
мъртво галатче носеха,
в тази го вода къпаха,
люти му рани миеха,
ленени кърпи перяха
Драганка овчарче не слуша,
посегна вода да пие.
Сръбна Драганка, не глътна,
люто я глава заболя,
грозна я треска отресе.
Драганка жално викаше:
- Клета му душа, проклета,
който овчарче не слуша!
Дорде Драганка издума
и се от душа раздели.

неуточнено, Източна България (Раковски, Българска Старина, 1865, с. 182; =Раковски, Ключ болгарского языка, Одесса, 1880, с. 114; Раковски 4/1988, с. 257; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 64 - "Смърт от галатна вода"; =Минков, Цв. Народни балади, 1937, с. 84 - "Смърт от галатна вода").

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010