* * *
- Ой, Вело, Вело, бяла Велико,
защо бяло переш, а черно носиш?
Дали майка жалиш, или стар татко?
- Ни майка жаля, ни стар татко,
а най си жаля моето първо либе,
че моето либе на война отиде,
на война отиде, отиде и не дойде,
сега къде му дойде негово конче,
и на кончето синьото седло,
и на седлото писмо написано.
В писмото пише, пише и говори:
"Жени се, жени, бяла Велико,
жени се, жени, мен недей да чакаш,
че ние Солун, Солун превземаме,
там залюбихме моми солунки,
моми солунки - бели гъркинки."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010