* * *

Жалба за либе-войник

- Вело, Велико! Що бело переш, та църно носиш?
Ил' майка жалиш, ил' баща тъжиш?
- Я бре, лудо, не майка жала,
(не майка жала,) не баща тъжа.
Току си жала първото любе,
що е загинало девет години.
Коньо му дойде, него го нема!
На коньо има зелено седло,
на седлото й книга пишана.
Книгата пее: "Жени се, Вело,
(жени се, Вело,) нимой ме чекаш!..."

 

Просеник, Серско - Гърция (Веркович-НПМБ, № 42; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 42; =Славейков, Книга на песните, 1941, № 157; =Славейков, Книга на песните, 1995, № 159).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010