* * *
Марийка седи пред порти
по бяла фуста вълнена,
по шити чехли кадънски.
Йордан из пътя вървеше
и на Марийка думаше:
- Марийке, малко момиче,
защо си тъжна, кахърна,
защо си жълта бледява?
Марийка дума: - Йордане,
като питаш да кажа,
защо съм тъжна, кахърна,
защо съм жълта, бледява.
Снощи си хабер получих
от Солунските казарми,
че ми либе убито,
убито и погребано.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010