* * *

Жалба за либе-войник

- Моме Велике, бяла българке,
що бяло белиш, а черно носиш?
Майка ли жалиш, или стар баща?
Отговаря мома Велика:
- Ни майка жаля, нито стар баща,
я най си жаля първото либе.
Войник отиде за три години,
конче му дойде, пък то го няма.
Конче му дойде седло седлано,
а под седлото писмо писано,
в писмото пише, пише, говори:
"Жени се, жени, моме Велике,
че аз се сгодих за една мома,
в снага е тънка, тънка и висока,
в лика е бяла, бяла и червена,
името й е Манлихерова...
Жени се, годи, мене не чакай!"

 

Окорш, Дуловско (Илиев-Друмева, ДБД, № 562 - "Жалба на войнишко либе"). В бележка към песента съставителите посочват варианти и от селата Светослав, Кайнарджа и Сребърна, Силистренско и Белица, Тутраканско (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010