* * *

Жалба за либе-войник

Величка на балкон седи, (2)
бела тантела плетеше,
любовна песен пееше.
Отдолу идат сеймени,
те на Величка думая:
- Величке, моме хубава,
хубава, още гиздава,
остави песен любовна,
та запей песен тъжовна,
че сме ти либе хванали,
назад му ръце вързали,
тежки окови сложили,
и ще го него бесиме
събота срещу неделя.
Величка иглите хвърли
и се на сеймени моли:
- Недейте либе колейте,
по-скоро мене вържете.

 

Обидим, Разложко; седенкарска (НПЮзБ 1, № 171 - "Да запее песен тъжовна, че са й либе хванали").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010