* * *
Днеска е света неделя,
сватбата се почна,
утре е деня понеделник,
сватбата се привърши
и гостите си отиват.
Стражари из село тичаха,
бързи телеграми носеха,
всички войници ще идат,
и Гьорги млад войник ще иде,
и си Величка млада булка остана.
Като ми е Гьорги заминал,
право на фронта отишъл,
силен ми се е огън отворил
и Гьорги се на атака хвърлил.
И са ми Гьорги хванали,
и са го на парчета нарязали,
и са го на телове накачили.
Рано ми куриер подрани,
на Великини порти похлопа,
бърза телеграма носеше
и в телеграма пише:
"Величке, първо венчило,
Величке, първо пръвнило,
аз те, Величке, оставям,
немила, клета вдовица,
немила, клета, сиротна..."
Величка си телеграма прочете
и си писна, заплака:
- Гьорге ле, първо венчило,
къде ме, Гьорге, оставяш,
немила, клета вдовица,
че аз си мразех, Гьорги,
вдовица в пътя да срещна,
камо ли аз да остана...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010