* * *
Садила мома по море лойзе,
по море лойзе, по Дунав дуньи,
ден го садила, два се каяла:
- Ой, лойзе, лойзе, све бело гройзе,
язе те садам, кой ке те бере?
Язе си немам нийде никого,
саде си имам той пръвно любе,
и оно ми е далек надалеко,
далек надалеко и Кара-Влашко;
ни абер пракя, ни сам дооди.
Снощи ми дойде тай бела книга,
тай бела книга, тай църно писмо,
и писмото жално написано:
"Жени се, любе, оженило съм се,
и съм намерило яко на лошо.
Къда помислям натам да дойдам,
тъг' ми се сторат мъгли-праови;
къда помислям тук да останам,
тъг' ми се сторат слънце и месец."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010