* * *
Велика на стол седеше,
бела тантела плетеше,
песен любовна пейеше
и на нагоре гледаше.
От гора идат войници,
войници люто ранени,
те на Велика думаха:
- Моме Велико, Велико,
остави бела тантела,
остави песен любовна,
та запей песен тъжовна,
че любето ти убиха
горе на Странджа планина!
Зачу Велика тез думи,
хвърлила бела тантела
и се със черно облече,
викнала, та заплакала:
- Защо ме, Божне, остави
ни мома, Божне, с момите,
нито невеста с невести,
ни годеница с годеник?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010