* * *
Тодорка на стол стоеше,
любовно писмо пишеше
и на Стояна изпрати.
Стоян й писмо получи,
получи и го прочита,
всичко на писмо разбира.
Писмото пише, нарежда:
"Стояне, първо венчило,
къде се, любе, загуби,
че не се вече завърна?..."
Всичко на писмо разбира,
че взема друго написа
и отговор отговори.
Тодорка писмо получи,
получи и го прочита.
Писмо пише, нарежда:
"Тодорке, първо венчило,
ний тука сме се събрали
четири велики държави,
голяма сватба ще правим.
Царете ще са кръстникови,
топове, любе, дарове,
куршуми, любе, шафери.
Всички ни нази дариха,
и мен ме, любе, дариха
левия крак в коляното,
дясната ръка в лакътя.
Жени се, любе, годи се,
за мене ни се надявай,
аз няма да се завърна."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010