* * *
Величка седи на балкон,
бяла тантела плетеше,
любовни песен пееше
и люто турци кълнеше,
турците кръвопийците.
Тия, дето не дадоха,
Македония автономия,
бе българи принудиха,
с турци война да водят,
да водят, бой да са бият.
Отдолу идат войници
и на Величка думаха:
- Величке, моме хубава,
я поспри песен любовна
и запей песен тъжовна,
че ти либето убито!
Кат чу Величка тез думи,
захвърли бяла тантела,
викнала и заплакала:
- Не ми ли стига, Боже ле,
девет години без майка,
а сега Боже и без любе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010