* * *
Величка на балкон седеше, мари,
любовна песен пееше,
долу й нагоре гледаше.
Отдолу идат войници,
войници всички ранени,
те на Величка думаха:
- Величке, моме хубава,
я не пей песен любовна,
я запей песен тъжовна,
че либето ти са убили.
Кат зачу Величка тез думи,
изляла горе в стаите,
викнала, че й заплакала:
- Боже ле, мили Господи,
не ми ли стига, артисва,
девет години без баща,
а сега без първо любе?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010