* * *
Величка на стол седеше,
бяла тантела плетеше,
любовни песни пееше
и право нагоре гледаше.
Отгоре идат войници,
те на Величка думаха:
- Величке, моме Величке,
остави песен любовна,
че запей песен тъжовна,
че ти е либе убито!
Викнала Величка да плаче:
- Не ми ли стига, Божке ле,
девет години без майка,
седем години без татко,
та сега, Божке ле, ази
без либе да си остана?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010