* * *
- Велико моме, бела и цървена,
бела и цървена, тънка и висока,
защо бело переш, защо черно носиш,
дали майка жалиш или стари татко?
- Нито майка жаля, нито стари татко.
Най си жалба жаля мойто първо либе -
три години е войник, тази е четвърта,
тази е четвърта и го още няма...
Само конче дойде и на конче седло,
и на седло писмо, а в писмото пише:
"Не се сърди, Велико, мене не чакай,
аз съм се оженил за една гъркиня,
за една гъркиня, за гръцката земя!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010