* * *
- Маре, бяло Маре,
що ти бяло переш,
а пък черно носиш,
дали майка жалиш,
или стари тейко?
- Нито майка жаля,
нито стари тейко,
най си ази жаля
мойто първо любе,
то войник отиде
и не се завърна.
Най са снощи върна
неговото конче,
на кончето седло,
под седлото писмо,
в писмото пише:
"Ожени се, Маре,
че аз се ожених
за черната земя,
земя Македонска."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010