* * *
- Велико моме, мъри, кротку ми агне,
като бяло переш, защо черно носиш,
дали майка жалиш, или стари татко?
- Нито майка жаля, нито стари татко,
най си ази жаля мойто първо либе.
На война отиде и се веч не върна,
само му са върна раненото конче,
със шарено седло и в седлото писмо,
във писмото пише, пише и говори:
"Жени се, Велико, че аз съм се сгодил,
за мома гъркиня, за черната зимя!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010