* * *
- Велико, моме Велико, защо бяло белиш,
защо бяло белиш, а пък черно носиш?
Дали майка жалиш, или стари татко?
- Нито майка жаля, нито стари татко,
а най си жаля, мойто първо либе!
То на война отиде, отиде и се не върна.
Снощи конче му си дойде
и на конче седло зелено,
на седло зелено имаше,
писмо написано - прободено.
Писмото пише, говори:
"Жени се, либе Велико,
ази не ще се завърна,
ази се тука ожених,
за мойта пушка бойлия,
мойта стара майчица,
тук ми е Стара планина,
мойте братя Велико,
тук ми са Дунавските два бряга."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010