* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Я стойте, стойте, да послушате,
агне ли блее, мома ли пее.
То не е било агне да блее,
агне да блее, мома да пее,
ми най ми било ааадънджа Добра,
че я уловили върли хайдути
и я мъчили мъки големи.
Ем я мъчили, ем я питали:
- Я казвай, казвай, назлънджа Добро,
на свекъра си тежкото имане,
тежкото имане, жълти жълтици.
Отговаряше назлънджа Добра:
- Вчера съм дошла, нищо не зная,
туй, щото зная, аз ще ви кажа.
Свекър ми има насред хармана,
насред хармана, сто кола драки
и под драките тежко имане,
тежко имане, девет казана,
свекър ми има сребърно орало,
сребърно орало, златна копраля,
свекърва ми има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретено.

 

Чубра, Карнобатско; седенкарска (СбНУ 59, № 467 - "Я стойте, да послушате - 1").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.