* * *
Прочу се Индже войвода
по тъва Странджа планина,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
Бре, де го зачу пашата,
той си заптии проводи
пъкюве да си завардят,
пъкюве - кръстопъкюве
и най-малките страушки,
Инджето да си заловят,
главата да му отсекат,
да я на паша занесат.
Тие не са го фатили,
еми го люто ранили.
Негова вярна дружина
кя го на ръки носеше,
на ръки като кръщелник
и си Инджето питаха:
- Де да те, Индже, занесем
раните да ти лекуват?
Че са го Индже занели
във село, та при леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето - катахйлчето,
та му раните смиваше
и ги с балсамо мажеше.
Като му рани минаха,
кя му леля му думаше:
- Индже ле, млада войвода,
становай и оздравявай,
та при дружина да подеш,
дружина да си подведеш
низ тъва гора зелена,
низ тъва Странджа планина!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010