* * *
Темна се мъгла зададе
отгоре отде Караврен,
между Караврен - Беляврен.
Не било мъгла от Бога,
ми било мъгла от огън,
от огън мъгла, от барут,
от барут, още от крушунь.
Инджето с Кара Фейзия
домус араба караха,
право в Караврен сочеха,
та запалиха кулата,
кулата Караевренската.
Като кулата горяше,
та се небото деляше
и се земята тресяше
от чоляшките плачове.
Старите баби ревяха
като ми стари говеда,
младите булки ревяха
като ми млади юнички,
малките деца ревяха
като ми малки телчета.
Дразът отгоре стояше,
кървави сълзи ронеше
и на момите думаше:
- Горите, моми и булки,
да ви Инджето не фати,
Инджето, Кара Фейзия!
Още си дума думаха
и сейменьньето дойдаха.
Дразът сеймени думаше:
- Сеймени, сеймен башии,
мятайте бели трепечи,
трепечи, още халища,
да рипкат бели кадъни!
Мойта ханъмка да слязе,
че носи кемер алтъньнье -
халаль да ви са, сейменьнье!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010