* * *
Мар, прочу се Индже войвода
низ Страндженските балкани,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
Бре, де си зачу пашата,
той си заптии проводи
по път'ве и по пътеки
и по малките стръушки,
Инджето да си уловят,
главата да му отсекат, (2)
на паша да я занесат.
Че не си Индже фатиха,
ми си го люто раниха.
Дружината го носеше
на ръки като кръщельник
и си Инджето питаха:
- Де да те, Индже, занесем, (2)
раните да ти цериме?
Че си го в село занесли,
във село, та у леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето катаилчето
и му раните бръшеше,
бръшеше, още миеше,
и си на Индже думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
по-скоро, Индже, да станеш
и при дружина да идеш,
дружина да си поведеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010