* * *
Прочу се Индже войвода
из тая Странджа голяма,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
За де си зачул пашата,
той си заптии првоводи
по пътюве и по пътеки
и по малките сръушки
Инджето да си уловят,
главата да му отсекат,
на паша да я занесат.
Ма не си Индже фатиха,
ми си го люто раниха.
Дружината го носеше
на ръки като кръщелник
и си Инджето питаха:
- Да да те, Индже, занесем,
раните да ти цериме?
Че си го в село занесли,
във село, та у леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето, катаилчето
и му раните бършеше,
бършеше, още миеше
и си на Индже думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
по-скоро, Индже, да станеш
и при дружина да идеш,
да идеш, да я поведеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010