* * *
Като се лято търкулна,
та ми се есен зададе -
в село попрелки кладяха,
попрелки и поседелки.
До късно време петлено
един прозорец светеше
на Желункината попрелка.
Хубава мома Желунка
либето си го чакаше,
да дойде Индже войвода.
Чакала, колко чакала,
легнала, позадрямала
и ми е съня сънила -
до нея седи Инджето,
нейната севда голяма,
а пък отвънка вардела
вярната му дружина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010