* * *
Разплакала се гората,
гората и планината,
и на гората дървето,
и на дървето вършето,
и на вършето листето,
заради Индже войвода:
- Де да е Индже, да дойде
със петстотин млади юнаци,
дето ги куршум не фата,
гората да развеселят!
Как ги е зачул Инджето,
та си се викна, провикна:
- Кольо ле, Кольо байрактар,
развивай, Кольо, байраци,
събирай, Кольо, юнаци,
гората да развеселим,
гората и планината.
Още на гора думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела?
Гора на Индже думаше:
- Ти дойди, Индже войвода,
аз ще ти сянка направя,
още ще вода източа,
като за тебе войвода,
и за твой отбор юнаци.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010