* * *
Заплакала е гората,
гората и планината,
заради Индже войвода:
- Де да е Индже да дойде,
да развесели гората,
гората и планината!
Отде я зачу Инджето,
та па на Коля думаше:
- Кольо ле, баш байрактарин,
развивай, Кольо, байраци,
поведи, Кольо, юнаци,
към висок баир Бакаджик,
към тая Стара планина,
да развеселим гората,
гората и планината.
Кольо е развил байраци,
Кольо е повел юнаци,
все със агнешки калпаци,
та па се викна, провикна:
- Я върви напред, дружино,
да развеселим гората;
за юнак не са седенки,
ни ситно хоро в Дъбене!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010