* * *
Събрали са се, събрали
синките кърджалиите,
горе ми на Папаскюву,
да ядат, джанъм, и пият,
и думат, и хоратуват.
Ендже дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
яжте, дружино, и пийте,
хранете коне на тавли,
на тавли и на пайванти,
че ни е пътят далеко,
четиресте сахатя,
пък ние ще го вземеме,
дружино, за дванадесте.
Слънцето трепти, изгрява,
Ендже Попуу остави.
Слънцето трепти, захода,
Ендже в Едига отхода.
- Де гиди, бяла Едига,
голямо село чуено,
чуено и прочуено.
Ендже бастиса селото.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010