* * *
Тевна се мъгла зададе
отгоре от Алагюня,
Алагюн и Кара-Еврен.
Не било мъгла от Бога,
ми било мъгла от барукь,
от барукь, още от куршум.
Кат Ефендьето идеше,
Индже и Кара Фезия,
домус-араба караха,
право в Алагюн вървеха,
та запалиха кулата,
кулата Алагюнската.
Гореха млади ханъмки!...
Дразът на врата стоеше,
кървави сълзи ронеше
и на момите думаше:
- Горите, моми и булки,
да ви Инджето не лови,
Инджето, Кара Фезия!
Още си дума думаха
и сейменьето стигнаха,
Дразът сейменем думаше:
- Сеймене, билюкбашие,
мятайте бели трепечи,
трепечи, още халища,
да слизат бели ханъмки,
мойта ханъмка да слезе,
кя носи кемер алтъне,
халал да ви е, сеймене!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010