* * *
Кольо майци си думаше:
- Стани ми, мале, събери
твоите стари золути
и кръстатите рупове,
на куюнджия ще пода
да слее куршумь сребърен,
че ми се Индже похвали,
Индже, младата войвода:
"Мене ме куршумь не хвата,
ни куршумь, мале, ни барукь,
че нося риза-ризница,
риза-ризница сребърна,
от сребро и от малама!"
Индже по моста вървеше,
конче му кротко кротеше,
кротко кротеше, тропеше
като ми млада невяста.
Кольо под моста стоеше,
Кольо чектиса туфяка,
удари Индже в сърцето.
Инджето падна от коня,
главата му се валеше,
с езикът оратуваше:
- Аферим, Коле, ашколсун,
че я се, Коле, похвалих:
"Мене ме куршумь не хвата,
ни куршумь, Коле, ни барукь!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010