* * *
Заплакала е гората,
на гората дървото,
на кладенци водата,
на полето тревата
заради Индже войвода.
- Бре, къде си, Индже,
да дойдеш, Индже.
Турци с огън дойдоха
и си гората изгориха,
птици от гнезда избягаха.
- Стой, горо, не плачи,
че Индже не е сам!
Когато се Индже провикна,
де го зачуха хайдути,
едни през други тръгнаха
и при него дойдоха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010