* * *
Овчар през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
горо ле, Странджа планино!
До вчера беше весела,
из тебе овци пасяхме,
весели песни пеехме,
с медни кавали свирехме.
А днес си тъжна и кахърна -
дали те слана ослани,
или те пожар пожари?
Гора на овчар думаше:
- Нито ме пожар пожари,
нито ме слана ослани.
Вчера тука вървеше
Индже ми, Индже войвода.
Той си четата търсеше
с Кара Кольо байрактар.
Пуста ми пушка пукнала,
удари Индже в челото,
в челото, между веждите,
между двете църни очи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010