* * *
Ендже през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, Странджа планино,
пътя ми не е оттука,
ала оттука ще мина,
че имаш сянка дебела
и бистра вода студена,
че имам чета голяма
от триста отбор юнаци -
кога се, горо, разлистнеш,
юнаци да ми закриеш,
да ги с вода напоиш.
Гора на Ендже думаше:
- Не бързай, Ендже, да минеш,
още са сухи клоните,
кога кукувица закукува,
тогаз ще се, Ендже, разлистна -
да си дружина доведеш.
Не мога да ги закрия,
да не ги хайдути намерят,
с куршуми да ги пронижат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010