* * *
Боряна из гора вървеше, хей, вървеше,
и на гората думаше!
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли вода студена,
да ида да се напия.
Имаш ли сянка дебела,
да ида да се належа.
Виждаш ли горо, хайдути,
и моето либе Драган?
Гората мълчи всякога,
никому нищо не казва,
ала на Борянка продума:
"Боряно ле, мома хубава,
като си толкоз хубава
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала
не би я пасли овчари
не би я секли дървари
не би крила хайдути.
Снощи през мене минаха
дружина млади хайдути
твойто им либе байрак носеше.
Песента вер. е осъвременена - в останалите варианти героинята Яна/Янка (тук Боряна) пита гората за своето братче (тук - либе) (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.